Републиката
Римската република е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя. Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя: датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.), Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) и датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).
Държавно устройствоНай-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.Изпълнителната власт в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите влизали в длъжност от 01 март и се избирали за 1 година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.При военна опасност Сенатът е можел да даде диктаторски /т.е. еднолични пълномощия/ на един от консулите . След консулите идва преторът, който има правомощия в областта на осъществяване на правосъдието. Квесторите управляват държавното съкровище. Цензорите имат функции на преброители на населението, при тях се оставят завещания и пр. Сенатът е най-важния орган, който е избира всички длъжностни лица и който е обсъждал най-важните въпроси на държавата. Народният трибун, най - накрая е бил представител на плебса и е можел да налага вето върху всички останали решения. Именно народният трибун е прототип на съвременните омбудсмени.
Ранната република приключва около 3 в. пр. н. е. Прието е да се смята, че ранната република приключва с Пуническите войни, след които Рим се превръща в средиземноморски фактор.
След ІІІ в. пр. н.е. и по-точно след успешните пунически войни с Картаген, Рим се превръща от един от многото полиси в огромна държава. Римската република не се променя, но се създават т. нар. Провинции. Римските земи, включително цяла Италия се управляват от града Рим непосредствено, докато провинциите се управляват от прокуратори, избрани от сената.
В граждански план в римската република има три категории лица: римски граждани, перегрини и роби. Перегрините са жители на провинциите. Статусът е личен, т.е. ако такова лице отседне в Рим, то няма да бъде удостоено със статуса на римски гражданин, освен от сената и то за особени заслуги. За целта се създава перегрински претор, който се занимава с делата между тях, както и с делата между римски граждани и перегрини.Рим изпитва върху себе си интелектуалното влияние на Древна Гърция и на етруската култура. Особено силно е гръцкото влияние. Всеки образован римлянин е владеел гръцки и е познавал основните произведения на гръцката литература и философия. Но римляните не са имали вкус към философията и не са добавили нищо особено в нея.
Кризата в републиката идва от там, че органите за управление на Рим са създадени да управляват град-държава, а не световна империя.От трети век насетне републиканските институции изцяло изчезват и са заменени от монархическа администрация. Римските цезари стават доминуси. Титлата император идва всъщност от т.нар. “войнишки императори”, които по същество са узурпатори. През цялото съществуване на римската държава въпросът с легитимността на властта никога не е бил докрай изяснен. Всъщност и при домината сенатът съществува. И пак както преди той формално издига императора. Основите са поставени още при Цезар и Август, които определят своите приемници чрез завещания – един по същество частноправен акт.
Римската република е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя. Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя: датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.), Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) и датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.).
Държавно устройствоНай-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.Изпълнителната власт в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите влизали в длъжност от 01 март и се избирали за 1 година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.При военна опасност Сенатът е можел да даде диктаторски /т.е. еднолични пълномощия/ на един от консулите . След консулите идва преторът, който има правомощия в областта на осъществяване на правосъдието. Квесторите управляват държавното съкровище. Цензорите имат функции на преброители на населението, при тях се оставят завещания и пр. Сенатът е най-важния орган, който е избира всички длъжностни лица и който е обсъждал най-важните въпроси на държавата. Народният трибун, най - накрая е бил представител на плебса и е можел да налага вето върху всички останали решения. Именно народният трибун е прототип на съвременните омбудсмени.
Ранната република приключва около 3 в. пр. н. е. Прието е да се смята, че ранната република приключва с Пуническите войни, след които Рим се превръща в средиземноморски фактор.
След ІІІ в. пр. н.е. и по-точно след успешните пунически войни с Картаген, Рим се превръща от един от многото полиси в огромна държава. Римската република не се променя, но се създават т. нар. Провинции. Римските земи, включително цяла Италия се управляват от града Рим непосредствено, докато провинциите се управляват от прокуратори, избрани от сената.
В граждански план в римската република има три категории лица: римски граждани, перегрини и роби. Перегрините са жители на провинциите. Статусът е личен, т.е. ако такова лице отседне в Рим, то няма да бъде удостоено със статуса на римски гражданин, освен от сената и то за особени заслуги. За целта се създава перегрински претор, който се занимава с делата между тях, както и с делата между римски граждани и перегрини.Рим изпитва върху себе си интелектуалното влияние на Древна Гърция и на етруската култура. Особено силно е гръцкото влияние. Всеки образован римлянин е владеел гръцки и е познавал основните произведения на гръцката литература и философия. Но римляните не са имали вкус към философията и не са добавили нищо особено в нея.
Кризата в републиката идва от там, че органите за управление на Рим са създадени да управляват град-държава, а не световна империя.От трети век насетне републиканските институции изцяло изчезват и са заменени от монархическа администрация. Римските цезари стават доминуси. Титлата император идва всъщност от т.нар. “войнишки императори”, които по същество са узурпатори. През цялото съществуване на римската държава въпросът с легитимността на властта никога не е бил докрай изяснен. Всъщност и при домината сенатът съществува. И пак както преди той формално издига императора. Основите са поставени още при Цезар и Август, които определят своите приемници чрез завещания – един по същество частноправен акт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар