Легендата за Рим

Легендата...

Според преданията Рим е основан от Ромул и Рем на 21 април 753 г.пр.н.е.. Ромул и Рем са легендарни братя близнаци, които са синове на весталката Рея Силвия и бога Марс, но били отгледани от вълчица в областта Лациум.
Градът е възникнал на хълма Палатин и Ромул станал първият цар на Рим. Тази дата е посочена от историка Марк Теренций Варон. Преди него римляните посочвали различни дати между 758 и 728 г.пр.н.е. за основаването на града. Според легендата Ромул и Рем са потомци на троянския герой Еней. Един от неговите наследници Нумитор - владетел на древната страна Алба Лонга, бил свален от престола и убит от своя брат Амулий,който убил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия изпратил да служи като жрица в храма на богинята Веста.
Тъй като весталките са обречени на безбрачие, Амулий бил сигурен, че Рея Силвия няма да има наследник на престола, но тя родила от бога Марс двамата близнаци.
Според легендата преди основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от седмина царе. Според съчиненията на Тит Ливий това са били: Ромул, Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Тарквиний Приск, Сервий Тулий , Тарквиний Горди.
Ромул е бил първият цар на Рим. Той убил Рем след свада относно това кой от двамата братя имал подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал най-великия завоевател на древния Рим, добавяйки големи по площ територии и хора в новите владения на Рим.След смъртта си Ромул бил почитан като богът Квирин, божествената личност за римския народ. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име - за производно от името "Рим", което може изначално да е дошло от думата за "река". Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването от 1988 на Murus Romuli на северния склон на Палатинския хълм в Рим.

Нума Помпилий (Numa Pompilius) – според легендата, втори цар на Древен Рим. Управлявал от 715 до 673/672 г. пр.н.е. Като заслуга му приписват учредяването на религиозните култове, на колегиите на жреците и на занаятчиите, реформа на римския календар. Нума Помпилий се родил в деня на основаването на Рим (21 април 753 пр.н.е. ) в семейството на Помпоний - сабиниянин по произход. Нума бил четвърти в семейството. Получил строго възпитание –неговия баща заемал високо положение в сабинянската общност и не допускал никакъв разкош в своя дом. Младежките си години Нума прекарал в град Евр. Оженил се за Тация - дъщерята на цар Таций, соправителя Ромул. Тация починала скоро след сватбата на 13 години. Тежко оплаквал загубата ѝ Нума. Близо до езерото Албано срещнал нимфата Егерия, която го обучила на законотворчество.
Нума имал една дъщеря – Помпилия (според някои версии била дете на Тация, според друга на втората му цена-Лукреция), която впоследствие за омъжила за Марций I и родила бъдещия цар Анк Марций. В своите "Сравнителни животоописания" Плутарх нарича четирите синова на Нума: Помпа, Пина, Калпа и Мамерка.Трябва да се отбележат следните нововъведения направени от Нума Помпилий:Той първи учредил религиозни култове. Въвел в народа почит към Термин (бога на границите) и Фидес (бога на мира). Въвел длъжността жрец за служба на Юпитер, Марс и Квирин. Накрая въвел поклонение и на богинята Веста и учередил в нейна служба весталките. Въвел новия слънчев календар, всяка година от който се състояла от 12 и 13 месеца. Своят дворец втория римски цар построил на Вели, между Квиринал и Палатин, за да символизира обединението на двете общности: римската и сабинската.
За разлика от останалите римски царе, които активно водели войни, при Нума Помпилий нито веднъж не се отворила вратата на храма на Янус, която обикновено отваряли при начало на въоръжен конфликт.На седмата година от управението на Нума Помпилий, в Италия се разразила епидемия, в резултат на която загинали хиляди души, както в самия Рим, така и в околностите му. Според легендите, веднъж царят се разхождал в гората, задълбочено мислейки за спасението на народа си, когато изведнъж с гръм и мълния в краката му паднал изкусно направен щит. В този момент се появила покровителката на царя, нимфата Егерия и казала, че този щит е подарък от Юпитер и описала подробен ритуал, с помощта на който Рим би могъл да се избави от бедата. Нума Помпилий последвал съвета на нимфата и заповядал да се изготвят 11 копия на този щит, които дал да се съхраняват в храма на Веста. Освен това царят основал особено братство на салиите, които били длъжни ежегодно през март, въоръжени с тези щитове да извършват из града свещенното пляскане.
Нума Помпилий умира през 673 пр.н.е. на 80-годишна възраст, оставяйки според преданията голямо писмено наследство. Всички свои книги той пожелал да бъдат погребани с него. След 400 години неговата могила случайно открили в Яникул. Ръкописите се оказали неповредени, но градския претор решил да ги изгори, считайки се в тях се изказани мнения, заплашваши съвременните религиозни представи на римляните. Впоследствие из средите на алхимиците битувало мнението, че някои от ръкописите на Нума Помпилий са оцеляли и в тях се съдържа тайната на филосфския камък.

Тул Хостилий (Tullus Hostilius) - според легендата, трети цар на Рим. Управлявал от 673 г. пр.н.е. до 641 г. пр.н.е.. По негово време бил разрушен градът Алба Лонга, а границите на Рим за първи път излезли извън градските стени. Започва да води войни с етруските. Пренебрегва римските богове.

Анк Марций (Ancus Marcius) според преданието е четвъртият цар на древен Рим. Управлявал от 640 до 614 г. пр.н.е.. Той се пада внук на Нума Помпилий от страна на майка си. Името Анк Марций означава "служител на Марс".Довежда до край оформлението на плебеите като съсловие. Построява първия мост над река Тибър. Построява "съвета на старейшините", строи крепостни укрепления, присъединява хълма Яникулум . Побеждава латинските племена.

Луций Тарквиний Приск (лат. Lucius Tarquinius Priscus) — според легендата е петият цар на древен Рим, управлявал от 616 до 579 пр.н.е..Етруск по произход, взема властта по мирен път. Рим се превръща в истински град по негово време. Построява дворец на хълма Палатин. Започва строежа на храма на Юпитер на Капитолийския хълм. Въвежда игрите. Започва строежа на Клоака Максима (отводнителния канал на Рим). Построява Форума, полага началото на уличната система. Въвежда етруски традиции за военнен триумф, и "орела" като военнен символ.

Сервий Тулий (лат. Servius Tullius) според преданията е предпоследният, шести цар на древен Рим от 578 до 534 г. пр.н.е.. Извършва реформи на държавното устройство и развива голяма строителна и законодателна дейност. Той е много обичан цар, но бива убит от собствената си дъщеря, красивата Тулия. Пред очите на цял Рим тя преминава три пъти със колесницата си през тялото му. Тулия е жена на последния римски цар Тарквиний Горди.Етруск по произход, той разделя гражданите на триби и установява военна повинност на 5 категории според имуществения ценз. Разширява границите на Рим на север, като завзема етруските градове Вейи (Veio), Чере (Cere) и Тарквиния (Tarquinia). Според легендата в периода на царуването му е завършена градската стена, обхващаща пет хълма, които вече са имали укрепени стени и други два хълма Квиринал и Виминал. Така Рим става градът на седемте хълма (Septimontium). Въвежда постоянен налог за армията. На всеки 5 години прави подробен опис на римското население.

Луций Тарквиний Горди (лат. Lucius Tarquinius Superbus) според преданията е последният, седми цар на древен Рим, управлявал в периода от 534 до 509 г. пр.н.е.. Известен е като голям тиранин. Превзема Суеса Помеция - древен град на волските в Лациум, югоизточно от Рим. Бива изгонен от Рим. Етруск по произход, отменя някой от реформите на своите предшественици, покорява сабините, подчинява Етрурия. С него се слага край на царския период в Рим.Името на Луций Тарквиний Горди се свързва с една от легендите за произхода на остров Изола Тиберина. Според нея острова се образувал, след като ядосаните от тиранията му хора хвърлили тялото му в Тибър. То потънало на дъното и около него се натрупали пръст и тиня.В периода на неговото царуване са построени знаменитата римска канализация Клоака Максима и Храмът на Юпитер.

След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е. Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република в 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.